Дълг
Поредна вечер, той е в очакване,
поел е отговорност пред света,
при първото тревожно позвъняване
готов е да изпълни си дълга!
Униформата прилежно е приготвена,
до нея каската и тежките ботуши,
а там до тях и снимката е сложена
на спомен тежък и мечти загубени.
Бе случило се толкова отдавна,
но споменът го връщаше все там
в онази нощ, тъй мрачна и злощастна,
когато го извикаха и ги остави там...
Спаси едно семейство в тази нощ,
пожарът щеше да ги задуши,
погълнал къщата в свойта мощ,
но той бе там, за да го потуши...
Спокоен, че изпълнил е дълга си,
към вкъщи тръгваше с усмивка на уста,
не знаеше, че в таз минута съща
семейството му среща се с смъртта.
Научил го, едва когато стигнал,
докато бе спасявал някъде света,
пожар в къщата му бе избухнал,
те бяха в ръцете на смъртта.
Сега отново взира се в тази снимка
и мъката му пак го задушава,
в този миг алармата го стресна,
бе време пак животи да спасява...
© Наталия Иванова All rights reserved.
