Дълго есенно стихотворение
Босоного е лятото, а есента носи обуща
от сухи листа, дето вечно пропущат.
И си бъбрят по есенно двете врабчета в шубрака,
че дошло му е времето и лятото няма да чакат
да догаря с последните въглени, дето топлят душата.
А е смешна кралицата есен с тези стари навуща!
Ама иначе приказно хубава, гиздава и могъща!
Може само за миг да посипе със сиво небето,
а пък после да върне частица от лятото, дето
босоного е уж, а пък цигански шляпки си връзва
и цапа във локвите, дето слънчеви зайчета бързат
да откраднат частица от умореното лято,
че им трябват за зимата късчета злато!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Сертова Всички права запазени
