Дълго есенно стихотворение
Босоного е лятото, а есента носи обуща
от сухи листа, дето вечно пропущат.
И си бъбрят по есенно двете врабчета в шубрака,
че дошло му е времето и лятото няма да чакат
да догаря с последните въглени, дето топлят душата.
А е смешна кралицата есен с тези стари навуща!
Ама иначе приказно хубава, гиздава и могъща!
Може само за миг да посипе със сиво небето,
а пък после да върне частица от лятото, дето
босоного е уж, а пък цигански шляпки си връзва
и цапа във локвите, дето слънчеви зайчета бързат
да откраднат частица от умореното лято,
че им трябват за зимата късчета злато!
© Росица Сертова All rights reserved.
