Дълго те търсих...
Любов!
Дълго... Чувствам се
уморена...
Ти все ми бягаш!
Докога?
Веднъж ще се спреш ли?
Ще ме докоснеш ли с топла рака?
Ще се усмихнеш ли така,
както само ти умееш???
Уморих се да живея така!
Чуваш ли!
Ела при мен в нощта и остани завинаги
в сърцето ми,
вратата заключи,
а ключа, ключа
хвърли!!!
© Добромира Николова Всички права запазени