Дълго те търсих...
Любов!
Дълго... Чувствам се
уморена...
Ти все ми бягаш!
Докога?
Веднъж ще се спреш ли?
Ще ме докоснеш ли с топла рака?
Ще се усмихнеш ли така,
както само ти умееш???
Уморих се да живея така!
Чуваш ли!
Ела при мен в нощта и остани завинаги
в сърцето ми,
вратата заключи,
а ключа, ключа
хвърли!!!
© Добромира Николова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Стихчето ми хареса 