Дългото сбогуване с един голям поет
В памет на Добромир Тонев
Полетата на словото са пусти.
Мълчанието по гърлата дращи.
Във храма на небесните изкуства
за тебе Бог сега строи издателство,
където ангелите да въздишат
по словоред и стъпки, по поезия.
Светкавици по облаците пишат,
но ние сме на дъното на бездната
и няма преводач за йероглифите
на Господ, принце, само ти го можеше.
За нас метафорите бяха рифове,
по-остри от целувката на ножа.
Сираци сме. Душици безпризорни.
В стената гледаме и кършим пръсти.
Цигарата дими във пепелника ти.
Димът рисува твоето отсъствие.
В „Изгубения свят", от теб създаден,
отсъства истинският динозавър.
Безмълвно пием - глухонеми сенки,
остатъчни нюанси от пейзажа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Йорданов Всички права запазени
