11.06.2009 г., 10:21

Дърветата

845 0 8

 Смълчани сте. Не питате дори...

Доскоро все ме спирахте шумливо:

Кога  и как? Защо? Нима? Дали?

Красиви сте сега. И мълчаливи.

Когато бяхте голи във студа,

когато бяхте вени към небето

и молехте живот…

поне троха.

А истината… във нозете беше...

Спокойни сте така. Зеленина

постигнахте.

Или поредно чудо.

Въздишате от радост при това.

До вас съм пак.

Да помълчим до

другото...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Билярска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, че усети нежността ми към тях, Ангеле!
    Поздрави!
    ----
    Таня, така ме радват думите ти, мила! Слънчице за теб, нежно момиче!
    -----
    Мила Петя, чудесно е, че заедно с мен се възхити на зеленото им вълшебство и дочу шепота им.
    Поздрави, Слънчице!
    ----
    Благодаря ти, Мими! Поздрави, мила!
    -----
    Трогваш ме, Марина! Ще се постарая вече да присъствам по-често.
    О, нищо специално за разгадаване, мила. Просто дърветата, до които преминава живота ни. Прегръщам те, прекрасна!
    -----
    Благодаря ти за хубавата оценка, Васко! Радва ме! Поздрави и пожелания за един чудесен ден!
    ----
    Благодаря ти, чудесна Веси! Поздрави, мило момиче!
    ----
    Ласче, толкова ми е приятно, че си тук, мила!
    Красиво започва денят ми със светли приятели! Прегръщам те!
  • много хубаво!
  • Много ми хареса...
  • Поздрави за хубавия стих, Людмила!
  • Красиво е!!!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...