11.06.2009 г., 10:21 ч.
Дърветата
Смълчани сте. Не питате дори...
Доскоро все ме спирахте шумливо:
Кога и как? Защо? Нима? Дали?
Красиви сте сега. И мълчаливи.
Когато бяхте голи във студа,
когато бяхте вени към небето
и молехте живот…
поне троха.
А истината… във нозете беше...
Спокойни сте така. Зеленина
постигнахте.
Или поредно чудо.
Въздишате от радост при това.
До вас съм пак.
Да помълчим до
другото...
© Людмила Билярска Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
много хубаво!
-
Много ми хареса...
-
Поздрави за хубавия стих, Людмила!
-
Красиво е!!!
-
Много!!!
-
Чудесен стих!Поздрав и усмивка за теб!
-
Хубавичко, много нежно и мило.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Поздрави!
----
Таня, така ме радват думите ти, мила! Слънчице за теб, нежно момиче!
-----
Мила Петя, чудесно е, че заедно с мен се възхити на зеленото им вълшебство и дочу шепота им.
Поздрави, Слънчице!
----
Благодаря ти, Мими! Поздрави, мила!
-----
Трогваш ме, Марина! Ще се постарая вече да присъствам по-често.
О, нищо специално за разгадаване, мила. Просто дърветата, до които преминава живота ни. Прегръщам те, прекрасна!
-----
Благодаря ти за хубавата оценка, Васко! Радва ме! Поздрави и пожелания за един чудесен ден!
----
Благодаря ти, чудесна Веси! Поздрави, мило момиче!
----
Ласче, толкова ми е приятно, че си тук, мила!
Красиво започва денят ми със светли приятели! Прегръщам те!