11 jun 2009, 10:21

Дърветата

  Poesía
849 0 8

 Смълчани сте. Не питате дори...

Доскоро все ме спирахте шумливо:

Кога  и как? Защо? Нима? Дали?

Красиви сте сега. И мълчаливи.

Когато бяхте голи във студа,

когато бяхте вени към небето

и молехте живот…

поне троха.

А истината… във нозете беше...

Спокойни сте така. Зеленина

постигнахте.

Или поредно чудо.

Въздишате от радост при това.

До вас съм пак.

Да помълчим до

другото...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Людмила Билярска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, че усети нежността ми към тях, Ангеле!
    Поздрави!
    ----
    Таня, така ме радват думите ти, мила! Слънчице за теб, нежно момиче!
    -----
    Мила Петя, чудесно е, че заедно с мен се възхити на зеленото им вълшебство и дочу шепота им.
    Поздрави, Слънчице!
    ----
    Благодаря ти, Мими! Поздрави, мила!
    -----
    Трогваш ме, Марина! Ще се постарая вече да присъствам по-често.
    О, нищо специално за разгадаване, мила. Просто дърветата, до които преминава живота ни. Прегръщам те, прекрасна!
    -----
    Благодаря ти за хубавата оценка, Васко! Радва ме! Поздрави и пожелания за един чудесен ден!
    ----
    Благодаря ти, чудесна Веси! Поздрави, мило момиче!
    ----
    Ласче, толкова ми е приятно, че си тук, мила!
    Красиво започва денят ми със светли приятели! Прегръщам те!
  • много хубаво!
  • Много ми хареса...
  • Поздрави за хубавия стих, Людмила!
  • Красиво е!!!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...