11 июн. 2009 г., 10:21

Дърветата

848 0 8

 Смълчани сте. Не питате дори...

Доскоро все ме спирахте шумливо:

Кога  и как? Защо? Нима? Дали?

Красиви сте сега. И мълчаливи.

Когато бяхте голи във студа,

когато бяхте вени към небето

и молехте живот…

поне троха.

А истината… във нозете беше...

Спокойни сте така. Зеленина

постигнахте.

Или поредно чудо.

Въздишате от радост при това.

До вас съм пак.

Да помълчим до

другото...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Людмила Билярска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, че усети нежността ми към тях, Ангеле!
    Поздрави!
    ----
    Таня, така ме радват думите ти, мила! Слънчице за теб, нежно момиче!
    -----
    Мила Петя, чудесно е, че заедно с мен се възхити на зеленото им вълшебство и дочу шепота им.
    Поздрави, Слънчице!
    ----
    Благодаря ти, Мими! Поздрави, мила!
    -----
    Трогваш ме, Марина! Ще се постарая вече да присъствам по-често.
    О, нищо специално за разгадаване, мила. Просто дърветата, до които преминава живота ни. Прегръщам те, прекрасна!
    -----
    Благодаря ти за хубавата оценка, Васко! Радва ме! Поздрави и пожелания за един чудесен ден!
    ----
    Благодаря ти, чудесна Веси! Поздрави, мило момиче!
    ----
    Ласче, толкова ми е приятно, че си тук, мила!
    Красиво започва денят ми със светли приятели! Прегръщам те!
  • много хубаво!
  • Много ми хареса...
  • Поздрави за хубавия стих, Людмила!
  • Красиво е!!!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...