Дърво без корен
Ако откъснеш цвете, ще поникне ново,
но скъсаш ли сърцето ми, остава рана
и всеки дъх ще я залива със отрова,
докато капка кръв във нея не остане.
Да отсечеш дърво, фиданка ще поникне,
но скъсаш ли душата ми, оставам празна
и всеки дъх ще се превърне в скитане
през мрак без пътища в пустиня жадна.
Да пресушиш река, щом падне дъжд, ще потече,
ала пресъхнеш ли сълзите ми, оставам пустош
и всеки дъх ще се превърне в острие,
което ще ме реже до полуда...
... Аз още съм дърво със цветове,
сърцето и душата в мене пърхат,
но тръгнеш ли, животът ми ще спре,
в дърво без корен в миг ще се превърна...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Биляна Битолска Всички права запазени
Аз съм обикновена жена, която намира отдушник на чувствата си в писането с надеждата, че се получава нещо хубаво. Не се замислям, когато пиша просто се оставям на течението 
