aap (Ангел)
921 3578
30.08.2024 г., 8:17 ч.

Е...!? 

  Поезия
174 2 3

В този  Свят толкова объркан...

Надеждите са просто някакъв мираж!?

А устните дали вълшебство подаряват...

На любовта дали са аромат?

 

Врагът ни вече в тъмното не дебне...

той е винаги със нас, завистник...

търсещ как да ти помогне!

Да потънеш в мрак. Защо?

 

Врагът отдавна вече е познайник.

Близък е дори е Брат...

но ножът кървав във ръка му...

ти напомня, че сбъркан е този Свят.

 

Години, лъжа, измама... Пари

тъй черни, че горчат.

Отровата.... не е в Народа!?

А яростта, омразата на брат от брат.

© Ангел Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви ,Приятели за коментарите за любими и за разбирането !Заради вашата подкрепа все още имам вяра в доброто!До нови и нека музата ,Поезия бъде с вас!Младене,Стойчо!!!
  • Болката ни води към Пътеката на познанието...
    И всяко изпитание проверява чувствата на страдащия в света в който живеем.
    Поздравления за творбата, Ангел!🙏
  • Казваш големи истини, Приятелю!
    Наистина, врагът е винаги сред най-ближните, предрешен на скъп за нас човек. Забил е ножа в тялото и в душата ни, но ще разберем за това чак в момента, в който го извади. Както Юда беше ближен за Христос, този враг е предателят. Затова не трябва да се предоверяваме Никому. Дори и на Бог!
    Поздравявам те за стиха - наситен с болезнени истини за любовта и предателството!
Предложения
: ??:??