Aug 30, 2024, 8:17 AM

Е...!?

  Poetry
536 2 3

В този  Свят толкова объркан...

Надеждите са просто някакъв мираж!?

А устните дали вълшебство подаряват...

На любовта дали са аромат?

 

Врагът ни вече в тъмното не дебне...

той е винаги със нас, завистник...

търсещ как да ти помогне!

Да потънеш в мрак. Защо?

 

Врагът отдавна вече е познайник.

Близък е дори е Брат...

но ножът кървав във ръка му...

ти напомня, че сбъркан е този Свят.

 

Години, лъжа, измама... Пари

тъй черни, че горчат.

Отровата.... не е в Народа!?

А яростта, омразата на брат от брат.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви ,Приятели за коментарите за любими и за разбирането !Заради вашата подкрепа все още имам вяра в доброто!До нови и нека музата ,Поезия бъде с вас!Младене,Стойчо!!!
  • Болката ни води към Пътеката на познанието...
    И всяко изпитание проверява чувствата на страдащия в света в който живеем.
    Поздравления за творбата, Ангел!🙏
  • Казваш големи истини, Приятелю!
    Наистина, врагът е винаги сред най-ближните, предрешен на скъп за нас човек. Забил е ножа в тялото и в душата ни, но ще разберем за това чак в момента, в който го извади. Както Юда беше ближен за Христос, този враг е предателят. Затова не трябва да се предоверяваме Никому. Дори и на Бог!
    Поздравявам те за стиха - наситен с болезнени истини за любовта и предателството!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...