30 авг. 2024 г., 08:17

Е...!?

540 2 3

В този  Свят толкова объркан...

Надеждите са просто някакъв мираж!?

А устните дали вълшебство подаряват...

На любовта дали са аромат?

 

Врагът ни вече в тъмното не дебне...

той е винаги със нас, завистник...

търсещ как да ти помогне!

Да потънеш в мрак. Защо?

 

Врагът отдавна вече е познайник.

Близък е дори е Брат...

но ножът кървав във ръка му...

ти напомня, че сбъркан е този Свят.

 

Години, лъжа, измама... Пари

тъй черни, че горчат.

Отровата.... не е в Народа!?

А яростта, омразата на брат от брат.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви ,Приятели за коментарите за любими и за разбирането !Заради вашата подкрепа все още имам вяра в доброто!До нови и нека музата ,Поезия бъде с вас!Младене,Стойчо!!!
  • Болката ни води към Пътеката на познанието...
    И всяко изпитание проверява чувствата на страдащия в света в който живеем.
    Поздравления за творбата, Ангел!🙏
  • Казваш големи истини, Приятелю!
    Наистина, врагът е винаги сред най-ближните, предрешен на скъп за нас човек. Забил е ножа в тялото и в душата ни, но ще разберем за това чак в момента, в който го извади. Както Юда беше ближен за Христос, този враг е предателят. Затова не трябва да се предоверяваме Никому. Дори и на Бог!
    Поздравявам те за стиха - наситен с болезнени истини за любовта и предателството!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...