Е, Честита Нова година!..

Изглежда доживяхме Скъпа моя-

остават ни броени часове-

и Новата година от Безброя

на идващото Време тук ще спре!...

Със радост я посрещаме, естествено

и скачаме сега като деца,

понеже пак сме влюбени и девствени

и сменяме злато за стъкалца!..

В нощта едно Предание се носи,

че в полунощ от Звездното небе

наднича Господ и дори въпроси

могъл би всеки да му зададе...

Въпроси аз към Господа си нямам,

но все по-често се улавям сам

към себе си въпроси да задавам,

а отговор за тях, уви, не знам.

А и неволно се замислям вече,

когато календарите броя,

че повечето Време май изтече

и в спомените повечко стоя!..

Ала навярно е така устроен

Животът ни,че само онова,

което изживяли сме е спомен-

единствено реален при това!..

А всичко дето само го желаем

(понякога му казваме “мечта”!..)

във ирационалната ни памет

не ще остави даже и черта...

То може да е всичко, или нищо

не си ли го  изстрадал и живял,

тъй както не остава пепелище

без огън да е някъде горял...

А Времето от Бог ни е отсрочено

и кой така нелепо е решил

(о,сигурно да му изглежда повече!?..)

та без да мисли го е раздробил

на мигове, минути, часове, години-

за да се казва:”Толкова живях...”,

но смисълът какъв е щом са минали,

а няма спомен никакъв от тях!..      

И тъй като е Времето безкрайно,

но всеки миг тече неумолим,

ще ти открия скъпа, страшна тайна:

„Летоброенето  ще  променим ...”

Защо са ни години тъй излишни:

-не сме ли в тях вървяли в лес елхов,

-не сме ли се целували на скришно

и за ръце държали със Любов,

-не сме ли се разхождали безсънни

в априлски нощи с люляков цъфтеж,

когато ти се иска да не съмне

и ако можеш - Времето да спреш!..

...А от сега нататък Скъпа Моя,

щастливите години ще броим

и нека даже да е малък броят им,

но с нашия Живот-съизмерим,

дори без разрешение от Бога

тъй Времето сами ще удължим,

а и Живота в него ще е много:

и повече, и  по-неутолим!..

...А календара в полунощ като обърнем 

и тапа от шампанско  излети-

ще вдигна тост Прекрасна: “Да превърнем

във  Спомени  сегашните  Мечти !...”

д-р Коста Качев