Връщаш се да вземеш последния ми дъх,
но не очакваше, че от мене вече нищо не остана -
само няколко атрофирали мечти и едно
парализирано сърце.
В мене бушува море от болка
… не чувстваш вина, нали?
Какво като, живеейки, умирам…
Какво като сърцето ми кърви…
Хайде ела, във вените ми още тече кръв,
но скоро и нея ще загубя…
И ще бъде тихо…
А може би дори няма да боли… ...