... е над теб ...
Ще се завърна. Стара, като навик...
Нали и птиците се връщат по гнездата...?
Но винаги пред прага си оставям,
силата с размаха на крилата...
Ще се завърна - сенките ми кимат...
Тежат оловно-сиви стъпалата...
Връщам ли се... ? Просто си отивам...
Ротонда е над Теб душата ми...!
© Таня Георгиева Всички права запазени