Във рая няма да ни пуснат,
от нас и дяволите бягат,
към любовта ни неизкусна,
грабливи пръсти пак протягат.
А тя среброто във косите,
продава им го- за последно.
Купува клюките, лъжите.
Дано и слепите прогледнат.
Да лъже вещо не умее,
и голотата не прикрива,
на глупостите с глас се смее
и всяка бръчка й отива. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация