НАРИЧАНЕ
„ Досети ли се? Аз съм Есента.
Но не оная стара хубавица,
която ти познаваш. Пролетта
събужда лято в моите зеници.
Прещедрата орисница ти бях.
На август във огньовете пристъпих.
Над люлката ти песничка изпях.
И казах двете думи десет пъти.
Наричане си беше. Призори
откъснах най-безумната звездица.
Не помниш ли? На теб я подарих! ...