* * *
НАРИЧАНЕ
„ Досети ли се? Аз съм Есента.
Но не оная стара хубавица,
която ти познаваш. Пролетта
събужда лято в моите зеници.
Прещедрата орисница ти бях.
На август във огньовете пристъпих.
Над люлката ти песничка изпях.
И казах двете думи десет пъти.
Наричане си беше. Призори
откъснах най-безумната звездица.
Не помниш ли? На теб я подарих!
И пръстен от краче на тъжна птица...
Не се сърди, самичка те избрах.
Затуй сега ме бъркаш с жарко лято.
И късаш плодовете ми със страх.
А аз на плод, повярвай, съм богата.
Белязах те със слънце. Но и с дъжд.
И с писък на обезумяло ято...
Със смелостта - и ти, поне веднъж
да стъпиш в жар от циганското лято.“
... Така ми каза. После ме прегърна.
Под джобчето на ленената ризка,
прескачйки, сърцето ми се върна
отново там, във зоната на риска...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Алина Стоянова Всички права запазени
