* * *
НАРИЧАНЕ
„ Досети ли се? Аз съм Есента.
Но не оная стара хубавица,
която ти познаваш. Пролетта
събужда лято в моите зеници.
Прещедрата орисница ти бях.
На август във огньовете пристъпих.
Над люлката ти песничка изпях.
И казах двете думи десет пъти.
Наричане си беше. Призори
откъснах най-безумната звездица.
Не помниш ли? На теб я подарих!
И пръстен от краче на тъжна птица...
Не се сърди, самичка те избрах.
Затуй сега ме бъркаш с жарко лято.
И късаш плодовете ми със страх.
А аз на плод, повярвай, съм богата.
Белязах те със слънце. Но и с дъжд.
И с писък на обезумяло ято...
Със смелостта - и ти, поне веднъж
да стъпиш в жар от циганското лято.“
... Така ми каза. После ме прегърна.
Под джобчето на ленената ризка,
прескачйки, сърцето ми се върна
отново там, във зоната на риска...
© Алина Стоянова All rights reserved.
