небето бе тюркоазено зелено
въздухът пропит с аромат на дъжд
бурята пригласяше на жълтия оттенък
светкавици пробляскваха насред избуяващата ръж
сълзи потекоха от облаците златни
капки биеха върху прашните стъкла
а от вътре две очи невероятни
плачеха от радост, че срещнали са любовта
вятърът внезапно затанцува с цветята
обграден от ситен звезден прах
устните и безгрижно се засмяха
весело и беше нямаше го вече онзи страх ...