Разбити илюзии гузно се сгушиха

в сянката на ранена луна.

И пърхащи мисли тайно се смушиха

в мрака на мойта душа.

Трепкащи изгреви, умрели във нищото,

кървави залези ще ги заменят.

Не си поканен, вземи си излишното

и тръгвай, самодиви огън кладят.

Мечтите... еднакви са, няма съмнение,

всеки иска частица любов,

но твърде е тъмно твойто униние,

а погледът – демон суров.

Моят път мантрува – веселие.

Твоят вечно чака поличба една.

Имахме само трохички доверие,

но ти и тях проигра.