17.02.2010 г., 10:11

* * *

645 0 0

Не, не искам аз сега,
не, не искам аз да се будя,
ще остана пак в съня
вечно щастлив.

Там, където ти в нощта
идваш да останеш.

 

Но ето, идва сутринта
и теб те няма,
няма те до мен,
свивам се в ъгъла
там в студа,
аз отново и отново
сам съм сега,
в безкрайна тишина
треперя от студа.

 

И час подир час
времето тече неуморно,
идва вечерта, в която
отново ще съм сам.

А на входната врата
звъни камбана.

Отварям и там сега
стоиш ти неловко,
рониш сълзи,
молиш за прошка.

Искаш  любовта,
която ти отритна,
като счупена мечта.

 

Но всичко свършва.

Стоя на входната врата,
прегръщам те в нощта,
в която ти остана
при мен за вечността.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сергей Тодоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...