Не, не искам аз сега,
не, не искам аз да се будя,
ще остана пак в съня
вечно щастлив.

Там, където ти в нощта
идваш да останеш.

Но ето, идва сутринта
и теб те няма,
няма те до мен,
свивам се в ъгъла
там в студа,
аз отново и отново
сам съм сега,
в безкрайна тишина
треперя от студа.

И час подир час
времето тече неуморно,
идва вечерта, в която
отново ще съм сам.

А на входната врата
звъни камбана.

Отварям и там сега
стоиш ти неловко,
рониш сълзи,
молиш за прошка.

Искаш  любовта,
която ти отритна,
като счупена мечта.

Но всичко свършва.

Стоя на входната врата,
прегръщам те в нощта,
в която ти остана
при мен за вечността.