johnson (Иван Димитров)
80 82
14.12.2024 г., 22:42 ч.

Едем 

  Поезия » Любовна
107 2 7

Прекрасна е тази привичка

да чоплиш къдриците с пръсти.

На устните меката сричка

зарових в косите ти гъсти. 

 

Притихнал – като сред монаси, 

четящи неделна молитва, 

аз вече задържам дъха си, 

и в мене се бавно разлиства

 

на чувството нежно дървото, 

че жив съм, мотив от картина, 

във който ми носиш реброто

в едемската свята градина

 

и лека – душата ми свети, 

подобно планктон в океана, 

немея – дете сред планети,

което при тях ще остане!... 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Иван Димитров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??