laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
20.10.2013 г., 18:40 ч.

Един човек 

  Поезия » Друга
608 0 3

Един човек в тролея си говори.

На себе си шепти най-нежни думи.

Със собствените дяволи заспорил,

не иска  да изглежда много умен.

 

Прогонил с пръчка нейде самотата,

на другото си Аз се извинява.

С усмивка казва му: „Здравей, приятел!”

и нещо важно тихо съобщава.

 

„Той не е сам....” одумват го в тролея

или от него мълком се извръщат.

А някои откровено му се смеят:

„Да пази Бог, дано не станем същите...”

 

Затиснати от грижите си хората,

разлюбени, нещастни, безработни,

все лутат се, нарамили умората,

от него всъщност трижди по-самотни.

 

Във битки за  пари и кариери -

лентяи, сноби, подлеци ужасни –

все искат щастието да намерят,

от него всъщност трижди по–нещастни.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??