Един човек в тролея си говори.
На себе си шепти най-нежни думи.
Със собствените дяволи заспорил,
не иска да изглежда много умен.
Прогонил с пръчка нейде самотата,
на другото си Аз се извинява.
С усмивка казва му: „Здравей, приятел!”
и нещо важно тихо съобщава.
„Той не е сам....” одумват го в тролея
или от него мълком се извръщат.
А някои откровено му се смеят:
„Да пази Бог, дано не станем същите...” ...