Един човек
Един човек в тролея си говори.
На себе си шепти най-нежни думи.
Със собствените дяволи заспорил,
не иска да изглежда много умен.
Прогонил с пръчка нейде самотата,
на другото си Аз се извинява.
С усмивка казва му: „Здравей, приятел!”
и нещо важно тихо съобщава.
„Той не е сам....” одумват го в тролея
или от него мълком се извръщат.
А някои откровено му се смеят:
„Да пази Бог, дано не станем същите...”
Затиснати от грижите си хората,
разлюбени, нещастни, безработни,
все лутат се, нарамили умората,
от него всъщност трижди по-самотни.
Във битки за пари и кариери -
лентяи, сноби, подлеци ужасни –
все искат щастието да намерят,
от него всъщност трижди по–нещастни.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
