23.06.2010 г., 14:10

Един ден

1.3K 0 31


Болезнено нагарчам

във тебе всеки път.

И споменът те сграбчва

за лявата ти гръд,

където в неспокойно

съзвучие туптя,

в сълзите ти се роня,

изгрявам в твоя смях...

Дори да бъде късно,

(минутите текат)

един ден ще осъмнеш

във моя влюбен свят.




Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вилдан Сефер Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Кратко и ясно! Харесвам кратките стихчета, които с малко думи казват много. Поздрави!!!
  • Дай време на времето, Феичке!
    Между другото и аз обожавам дуди!Тук никой не им посяга, нямат ги за плод и испанците ме гледат като паднала от Марс. като ме видят омазана до ушите под някоя черница
  • Благодаря ви, Сеси и Ена!

    Ена, как да не съм заредена след Царева поляна?! Стих не написах, нo се наядох с ДУДИ - бели, черни и бледолилави!
  • Пак съм тук, малко да се заредя с енергия и позитивизъм
    Като вампирите ))
    Ненаситна съм да те чета!
    Благодаря ти!
  • И ще се случи! Поздрави, Вилдан!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...