Jun 23, 2010, 2:10 PM

Един ден

  Poetry » Love
1.3K 0 31


Болезнено нагарчам

във тебе всеки път.

И споменът те сграбчва

за лявата ти гръд,

където в неспокойно

съзвучие туптя,

в сълзите ти се роня,

изгрявам в твоя смях...

Дори да бъде късно,

(минутите текат)

един ден ще осъмнеш

във моя влюбен свят.




Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вилдан Сефер All rights reserved.

Comments

Comments

  • Кратко и ясно! Харесвам кратките стихчета, които с малко думи казват много. Поздрави!!!
  • Дай време на времето, Феичке!
    Между другото и аз обожавам дуди!Тук никой не им посяга, нямат ги за плод и испанците ме гледат като паднала от Марс. като ме видят омазана до ушите под някоя черница
  • Благодаря ви, Сеси и Ена!

    Ена, как да не съм заредена след Царева поляна?! Стих не написах, нo се наядох с ДУДИ - бели, черни и бледолилави!
  • Пак съм тук, малко да се заредя с енергия и позитивизъм
    Като вампирите ))
    Ненаситна съм да те чета!
    Благодаря ти!
  • И ще се случи! Поздрави, Вилдан!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...