10.07.2010 г., 15:29 ч.

Един ден... 

  Поезия » Друга
606 0 1

Не вижда утрото щастливо и засмяно,
човекът обречен е да бъде зъл,
Но времето си отшумяло -
да го върне той не би могъл.

И движат се високите тополи,
когато залез наближи.
Дори и на глас злодеят да се помоли,
едва ли бог ще му прости.

Когато слънцето на момента изгасне
и падне над земята нощ,
Луната надвисва ясно
и виси като разкош.

© Стефан Станев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубава кръстосана рима, но за съжаление мога да кажа само това естетическата стойност на произведението ти е не е от най - високите,
    ако решиш да продължиш да пишеш обмисляй повече какво искаш да кажеш и мисли с какви изразни средства да го изразиш. Защото самото римуване на думи не те прави поет. Опитах се да буда максимално обективен и в същотото време деликатен. Имаш една петица за стимул от мене!
Предложения
: ??:??