Jul 10, 2010, 3:29 PM
Един ден...
Не вижда утрото щастливо и засмяно,
човекът обречен е да бъде зъл,
Но времето си отшумяло -
да го върне той не би могъл.
И движат се високите тополи,
когато залез наближи.
Дори и на глас злодеят да се помоли,
едва ли бог ще му прости.
Когато слънцето на момента изгасне
и падне над земята нощ,
Луната надвисва ясно
и виси като разкош.
© Стефан Станев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
ако решиш да продължиш да пишеш обмисляй повече какво искаш да кажеш и мисли с какви изразни средства да го изразиш. Защото самото римуване на думи не те прави поет. Опитах се да буда максимално обективен и в същотото време деликатен. Имаш една петица за стимул от мене!