25.04.2015 г., 20:24

Един ден ще съжаляваме...

637 0 1

Един ден ще съжаляваме...


Високите ми  токчета са от година в гардероба,

но утре на работа съм от сутринта,

сгъната прилежно очаква роклята ми нова

но не и тази вечер няма да я облека…

 

Душата ми, така ù се танцува,

но приспивам я, знам, рано ще ставам

и погледът ми иска да флиртува

но може би след месеци на някоя забава…

 

Лято е, а работя без да спирам

и само в мислите ми се отнасям на брега…

Вместо боса по плажа да се разхождам с бира,

а покорно зад компютъра в офиса стоя…

 

И през прозореца тъй тъжно поглеждам,

липсват ми близките, приятелите, но кога,

да ги посетя, да намеря време да се срещнем,

те знаят – работя, ще ме разберат…

 

А хобито ми захвърлено във ъгъла тъжно стои,

голяма съм, ще ми прости, за него нямам време,

не съм ученичка, смешно е да мисля за мечти,

трябва да ме вълнуват корпоративни проблеми…


Знаете ли, зарязвам всичко сега и тука,

нима парите и работата са по-важни от мен?

Отивам на дискотека тази вечер и не ми пука,

още днес ще си резервирам почивка на море…

 

Взимам си отпуска от утре и отивам при близките…

Послушай ме, един ден ще искаш да върнеш времето назад,

ще съжаляваш, че от работа не си живял истински,

 

а не за заплата, колеги или че в офиса не си стоял!!!


24.04.2015

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радослава Михайлова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Така е, напълно съм съгласен, хубаво казано!
    Аз например често си правя бягства инкогнито...
    Ей така, за един ден дори! Поздрави, Радослава!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...