10.05.2011 г., 11:50

Един до друг

1.1K 0 2

По лицето ти пролет се стича

и клепачите нежност събират.

Ей такъв си готов за обичане.

Аз избирам - не с камък, а с лира

 

ще пристигна при теб, ще прегърна

коленете ти. Твоите. Първите.

С тях пробягахме хиляди сънища

и отново със тях се завърнахме.

 

Вече мога да тръгна по пътя

на сърцето ти. Заедно с тебе.

Да вървим и уютно да скътаме

във ръцете си думата "редом".

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ива Колева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...