По лицето ти пролет се стича
и клепачите нежност събират.
Ей такъв си готов за обичане.
Аз избирам - не с камък, а с лира
ще пристигна при теб, ще прегърна
коленете ти. Твоите. Първите.
С тях пробягахме хиляди сънища
и отново със тях се завърнахме.
Вече мога да тръгна по пътя
на сърцето ти. Заедно с тебе.
Да вървим и уютно да скътаме
във ръцете си думата "редом".