По лицето ти пролет се стича
и клепачите нежност събират.
Ей такъв си готов за обичане.
Аз избирам - не с камък, а с лира
ще пристигна при теб, ще прегърна
коленете ти. Твоите. Първите.
С тях пробягахме хиляди сънища
и отново със тях се завърнахме.
Вече мога да тръгна по пътя
на сърцето ти. Заедно с тебе.
Да вървим и уютно да скътаме
във ръцете си думата "редом".
© Ива Колева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
