Един добре забравен Мъж

11.11.2023 г., 15:33 ч.

Поезия

136 1 2

ЕДИН ДОБРЕ ЗАБРАВЕН МЪЖ

… лятото си тръгна изведнъж – есента му шибна два ритника,

зад гърба му злобно кресна къш! – в туфите с дрипясала тръстика,

взе вълната черги да тъче, просна върху плажа тон медузи,

по небето – скъсано кече! – облакът на дъжд се затътрузи,

хоризонтът чер каиш раздра, но над него слънчице не грейна,

зимата дано да е добра? – да не ме затрупа – ненадейна! –

с някой топъл ден да ме дари? – да надяна летните сандали!

Дишах из надеждици добри, а пък ни една не ме погали?

Скитам се през сухия камъш, вятърът ми скърца пицикато.

Аз – един добре забравен мъж! – подир отлетялото си лято.

9 ноемврий 2023 г.

гр. Варна, 13, 13 ч.

Авторът е забранил гласуването.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Довереница (Дочка Василева)

2023-11-12T01:36:22+02:00

Надеждата е светлината в тунела на живота...
ЛюсиАтанасова (Люси Атанасова)

2023-11-11T15:51:50+02:00

Колко недеждици си тръгнаха еййй така и последна остана - зимата да е добра!