Един добре забравен Мъж
ЕДИН ДОБРЕ ЗАБРАВЕН МЪЖ
… лятото си тръгна изведнъж – есента му шибна два ритника,
зад гърба му злобно кресна къш! – в туфите с дрипясала тръстика,
взе вълната черги да тъче, просна върху плажа тон медузи,
по небето – скъсано кече! – облакът на дъжд се затътрузи,
хоризонтът чер каиш раздра, но над него слънчице не грейна,
зимата дано да е добра? – да не ме затрупа – ненадейна! –
с някой топъл ден да ме дари? – да надяна летните сандали!
Дишах из надеждици добри, а пък ни една не ме погали?
Скитам се през сухия камъш, вятърът ми скърца пицикато.
Аз – един добре забравен мъж! – подир отлетялото си лято.
9 ноемврий 2023 г.
гр. Варна, 13, 13 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
