Един живот - утъпкан като бряг,
до който и вълните не достигат.
Смразяващ вик… прегазващ като влак,
настръхващо по устните премина.
Сълзите и са празни… като стон,
защото любовта не я запомни.
Студено е отдавна в този дом,
пианото одрезгавя... без ноти...
Усмивката - притихнала от срам,
напусна я... дори не се сбогува.
В душата и е празно... като в храм,
от пустото във празно се прелива. ...