Един живот върху листове пожълтяли.
Няма нищо по-чисто от детската душа!
И по детски написаните стихове:
За веселото слънце,
за пъстрите цветя,
за добрата майка
и детския смях.
За лекокрили пеперуди
и красотата на пролетта.
Но детето се превъща в млад мъж или млада жена.
Като руйно вино кипи силната, неспокойна душа
и възпява с любов върху белите листове:
Красивите изграви,
топлите вечери,
бурните нощи,
пухкавия сняг,
бушуващи вълни
и красив морски бряг.
Знойното тръпнещо лято
и плодовете сладки на есента.
И неусетно се изнизват много зими и много лета.
Снегът започва да покрива младежката буйна коса.
А върху пожълтялите още недоизписани листове,
се чернеят думи-
тъжни и самотни,
монотонни, безлични,
няма мечти, няма я радостта.
Няма я вече музата,
няма я и любовта.
Само стари спомени,
осквернени от фалшива игра..
Отваря човека старият скрин, скътал години отминали,
и младостта, с експресии и писма с целувки от червило.
Малък свитък с панделка, събрал тайните на уморено сърце.
Държи в ръцете треперещи и просветва лицето посивяло.
Държи една носталгия, държи една надежда.
Държи един живот върху листове пожълтяли.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пепа Деличева Всички права запазени