Няма нищо по-чисто от детската душа!
И по детски написаните стихове:
За веселото слънце,
за пъстрите цветя,
за добрата майка
и детския смях.
За лекокрили пеперуди
и красотата на пролетта.

Но детето се превъща в млад мъж или млада жена.
Като руйно вино кипи силната, неспокойна душа
и възпява с любов върху белите листове:
Красивите изграви,
топлите вечери,
бурните нощи,
пухкавия сняг,
бушуващи вълни
и красив морски бряг.
Знойното тръпнещо лято
и плодовете сладки на есента.

И неусетно се изнизват много зими и много лета.
Снегът започва да покрива младежката буйна коса.
А върху пожълтялите още недоизписани листове,
се чернеят думи-
тъжни и самотни,
монотонни, безлични,
няма мечти, няма я радостта.
Няма я вече музата,
няма я и любовта.
Само стари спомени,
осквернени от фалшива игра..
Отваря човека старият скрин, скътал години отминали,