Един ли бе денят ми гнил?
Един ли бе денят ми гнил?
Една ли беше първата ми страст?
От толко скръб се бях напил
и чувствах идеал без власт!
Веднъж ли във сърце умира
красивото на светъл ден?
Веднъж ли в тънка като лира,
се къса пак душата в мен?
Колко радости не зная?
Колко приказки със хубав край,
винаги завършващи накрая,
с влюбени сърца... и после Рай!
Адът ми е гост неканен,
разговаряме си всяка нощ,
От самота и приказки поканен,
той къса във сърцето мойта мощ!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любослав Костов Всички права запазени
Продължавай смело-каят се знае,а другото зависи от теб!Поздрави 
