25.01.2022 г., 19:44

Един миг тишина

1.4K 4 8

Искам си, моят - миг тишина...

Да остана със себе си,

да бъда различна...

Улавям в този миг - светлината

и извличам слънчеви нишки!

А мислите достигат звездите

преброждат галактики,

достигат далечни вселени.

А земните мисли

избледняват в пространството -

само мъдростта заплитам

във сребърни нишки

и в  летописа на живота.

И няма нищо, че много

често ме спъват

и крилата ми режат.

В този един миг тишина

душата си кристално чиста

с обич прегръщам.

За да ме води все напред

и нагоре към моята

истинска същност...

Която заплита златни

и сребърни нишки,

рисува картини,

докосва звездите

в този един миг тишина!

 

25.09.2021г

Катя Джамова

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мили приятели, благодаря ви от сърце за хубавите думи и коментари!
    За мен е чест да ви видя на страницата си! Бъдете благословени!
  • Красиво.
  • Стиха ти е израз на богатия душевен живот, който имаш!Поздравления!
  • Миг тишина... Хареса ми усещането!
    Хубав стих! Поздравче!
  • Мили приятели, благодаря ви от сърце за хубавите думи и топлинката!
    Пожелавам ви много здраве и нови творчески успехи! Бъдете благословени!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...