Един миг тишина
Искам си, моят - миг тишина...
Да остана със себе си,
да бъда различна...
Улавям в този миг - светлината
и извличам слънчеви нишки!
А мислите достигат звездите
преброждат галактики,
достигат далечни вселени.
А земните мисли
избледняват в пространството -
само мъдростта заплитам
във сребърни нишки
и в летописа на живота.
И няма нищо, че много
често ме спъват
и крилата ми режат.
В този един миг тишина
душата си кристално чиста
с обич прегръщам.
За да ме води все напред
и нагоре към моята
истинска същност...
Която заплита златни
и сребърни нишки,
рисува картини,
докосва звездите
в този един миг тишина!
25.09.2021г
Катя Джамова
© Катя Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Красиво.
-
Стиха ти е израз на богатия душевен живот, който имаш!Поздравления!
-
Миг тишина... Хареса ми усещането!
Хубав стих! Поздравче!
-
Мили приятели, благодаря ви от сърце за хубавите думи и топлинката!
Пожелавам ви много здраве и нови творчески успехи! Бъдете благословени! -
Усещането след прочита на стиха ти, Катя, е величествено!:
"А мислите достигат звездите
преброждат галактики,
достигат далечни вселени.
А земните мисли
избледняват в пространството -
само мъдростта заплитам
във сребърни нишки
и в летописа на живота." -
Хубаво е!
Поздравления, Катя! -
Много е хубаво, достави ми удоволствие! Поздравявам те!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
За мен е чест да ви видя на страницата си! Бъдете благословени!