Обичам те! Повтаряш ми го често.
Но дали това е твоята любов?
Дали и ти разбираш и усещаш,
защо с мен се чувстваш като нов!
Дали това е обич или чувства,
пораснали в твоята душа.
Неосъзнти и незнайно как, без мисъл
пораснали в тебе от страстта!
Желаеш ме! Желанието е нещо,
безпомощно, разтърстващо плътта!
Отдаваш му се, страдаш и не знаеш:
Дали това не е от самота.?
Любов от отчаяние страхотно,
отворило се в твоята душа.
Объркващо, задаващо въпроси:
Дали ще свърши всичко със страстта?
Недей се пита, нищо няма тук значение!
Нали си с мен! Нали мига е спрял!
Отдай му се, почувствай го като спасение от този свят безчувствен и замрял!
Така ще бъде всичко като вечно,
в душата моя, в твоята душа.
И винаги когато ни е тежко,
ще искаме, ще търсим пак това!
Обичай ме сега като света около тебе,
разтворил се за нови чудеса!
А чудото е в нас, в теб и в мене
повярвай ми, в Рая сме сега!
© Ева Христова Всички права запазени