23.01.2012 г., 0:36

Един мъж на 50

30.7K 8 34


Мъжът на петдесет от Бог избран е
с жената да направи чудеса.
До теб ли е - е истинско имàне,
карето ти - от четири аса.

Мъжът на петдесет е топъл вятър,
погалил уморените страни,
но скришом и повдигнал ти полата
(все пак Адам е в свойте слабини).

Мъжът на петдесет е сладко вино,
опива неусетно и във транс
завихря те във тàнго аржентино -
герои от красив и луд романс.

Мъжът на петдесет корав е камък,
видял и две, и двеста не веднъж.
Където ти е нужен, знаеш - там е.
Мъжът на петдесет е моят мъж!

Честит празник на моето пораснало момче, което половината от живота си сподели с мен. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Попова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Искам и аз да мога да напиша такова стихотворение когато станем на 50,на 60,70......мога само да завидя и да си го пожелая от сърце....
  • Един споделен миг за цял живот, събран в погледа на любимият човек!
    ... Поздрави!
  • Нека бъде жив и здрав
    и поне още петдесет лета,
    да бъде твой мъж и щастие в света!

    Поздрав,Мая!
  • Колко истинско и хубаво.Щастливец е твоя мъж, с така жена като теб.Но и ти си случила на мъжле."Където ти е нужен, знаеш там е"Чудесно.
  • Да ти е жив и здрав и да сте си двама!
    И да ти идват картите!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...