1.08.2010 г., 19:40 ч.

Един от тях 

  Поезия
532 0 4

Не се изнизвай тихо и на пръсти,
със гръм и трясък си тръгни,
където минеш през мен - разкъсвай
и остави сърцето да гори.

Недей да се препълваш с обяснения,
не ставай причинен и оправдаем,
остави ме да се чудя дали грешката е в мене
или ти си бил твърде трудно смилаем.

Тръгни си, сякаш не си бил,
с въглените, с пеперудите, с следите,
не прощавай и прошка не търси,
и не споменавай за обичане.

Дали ще те помня - няма значение.
Остави ме кладата си да изгоря
и да те сложа при другите, уж непреодолими, мъчения.
След теб какво се случва ще знае друга, не твойта, душа.

01.08.2010г.
гр. Сан Фернандо

© Събина Брайчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??