1 авг. 2010 г., 19:40

Един от тях

726 0 4

Не се изнизвай тихо и на пръсти,
със гръм и трясък си тръгни,
където минеш през мен - разкъсвай
и остави сърцето да гори.

Недей да се препълваш с обяснения,
не ставай причинен и оправдаем,
остави ме да се чудя дали грешката е в мене
или ти си бил твърде трудно смилаем.

Тръгни си, сякаш не си бил,
с въглените, с пеперудите, с следите,
не прощавай и прошка не търси,
и не споменавай за обичане.

Дали ще те помня - няма значение.
Остави ме кладата си да изгоря
и да те сложа при другите, уж непреодолими, мъчения.
След теб какво се случва ще знае друга, не твойта, душа.

01.08.2010г.
гр. Сан Фернандо

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Събина Брайчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...