Aug 1, 2010, 7:40 PM

Един от тях

  Poetry
721 0 4

Не се изнизвай тихо и на пръсти,
със гръм и трясък си тръгни,
където минеш през мен - разкъсвай
и остави сърцето да гори.

Недей да се препълваш с обяснения,
не ставай причинен и оправдаем,
остави ме да се чудя дали грешката е в мене
или ти си бил твърде трудно смилаем.

Тръгни си, сякаш не си бил,
с въглените, с пеперудите, с следите,
не прощавай и прошка не търси,
и не споменавай за обичане.

Дали ще те помня - няма значение.
Остави ме кладата си да изгоря
и да те сложа при другите, уж непреодолими, мъчения.
След теб какво се случва ще знае друга, не твойта, душа.

01.08.2010г.
гр. Сан Фернандо

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Събина Брайчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...