Aug 1, 2010, 7:40 PM

Един от тях 

  Poetry
533 0 4

Не се изнизвай тихо и на пръсти,
със гръм и трясък си тръгни,
където минеш през мен - разкъсвай
и остави сърцето да гори.

Недей да се препълваш с обяснения,
не ставай причинен и оправдаем,
остави ме да се чудя дали грешката е в мене
или ти си бил твърде трудно смилаем.

Тръгни си, сякаш не си бил,
с въглените, с пеперудите, с следите,
не прощавай и прошка не търси,
и не споменавай за обичане.

Дали ще те помня - няма значение.
Остави ме кладата си да изгоря
и да те сложа при другите, уж непреодолими, мъчения.
След теб какво се случва ще знае друга, не твойта, душа.

01.08.2010г.
гр. Сан Фернандо

© Събина Брайчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??