Един петел изкукурига само

Един петел изкукурига само

Един петел наблизо кукурига,
напомня ми за селската ни къща,
за тебе, бабо, и в разтребения двор
той спомените сънени завръща.

За покрива, на който се катерех
и притихвах зад топлия комин,
а отдолу принципната Мери
ме изкодоши не веднъж. Нали?!...

Брат ми смело атакува пещерата,
взриви я с мъъъъничко тротил,
ала преди това се пробва на чардаците,
където бабите сушаха си тютюн.

Лудеехме в гората - цяла банда,
сражавахме се с рапири от тръстика.
А всъщност бяхме бели ангели,
пораснахме и ореолът ни стопи се.

Как вкусен беше хлябът със коричка,
ухаеше на детство големият комат,
още топъл – поръсен с мерудия,
парченце сирене и резенче домат.

Прелива детството от весел смях
и литва в космоса от люлката на двора…
Един петел изкукурига, бабо,
и напълни спомените ми с любими хора.

valencia_isabella