На лист хартия ще разкажа за себе си щриха, белязал мен,
обувките на детството ще сложа
и може би ще ме боли.
Замахнал спомена ще дръзне
да разяде портрета стар.
Във знак, че жив е още
ще втърка своите следи
във жизнената плът на моите вери и заблуди.
Онези мигове на минали вулкани,
със тихата вода ще потуши, за да отмие виртуални рани,
за които и сега боли.
На пътя се изправят вери и заблуди, пропити с неугаснал жар, ...