Един пратеник на светлината
странник, водещ ни за ръце.
Негови ли бяха
светещите очи тук до нас?
В тунел, в непрогледна мъгла
и сняг и дъжд се сипят.
В пещера, във вековна гора
и тъмнината навред властва.
(Пратеник на светлината)
(Един пратеник на светлината)
Слепота, отчаян кратък вик
и отново е тъмно всичко тук.
Но защо ли се опитваме за миг
да победим целия този студ?
А кой бе този
странник, водещ ни за ръка
Негови ли бяха
светещите очи тук до нас?
И кой бе прав,
дали и двамата сме без душа?
Твои ли бяха
падащите тук сълзи?
Грях, откровения, хули и рими -
всичко събрано в незрящи очи.
И красиви мигове неповторими,
сякаш само създават искри.
А кой бе този
странник, водещ ни за ръка
Негови ли бяха
светещите очи тук до нас?
(Пратеник на светлината)
(Един пратеник на светлината)
И кой бе прав,
дали и двамата сме без душа?
Твои ли бяха
падащите тук сълзи?
(Пратеник на светлината)
(Един пратеник на светлината)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Андонов Всички права запазени