29.11.2008 г., 21:39

Един пратеник на светлината

600 0 1
А кой бе този
странник, водещ ни за ръце.
Негови ли бяха
светещите очи тук до нас?

В тунел, в непрогледна мъгла
и сняг и дъжд се сипят.
В пещера, във вековна гора
и тъмнината навред властва.

(Пратеник на светлината)
(Един пратеник на светлината)


Слепота, отчаян кратък вик
и отново е тъмно всичко тук.
Но защо ли се опитваме за миг
да победим целия този студ?

А кой бе този
странник, водещ ни за ръка
Негови ли бяха
светещите очи тук до нас?
И кой бе прав,
дали и двамата сме без душа?
Твои ли бяха
падащите тук сълзи?

Грях, откровения, хули и рими -
всичко събрано в незрящи очи.
И красиви мигове неповторими,
сякаш само създават искри.

А кой бе този
странник, водещ ни за ръка
Негови ли бяха
светещите очи тук до нас?
(Пратеник на светлината)
(Един пратеник на светлината)

И кой бе прав,
дали и двамата сме без душа?
Твои ли бяха
падащите тук сълзи?
(Пратеник на светлината)
(Един пратеник на светлината)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...