29 нояб. 2008 г., 21:39

Един пратеник на светлината

607 0 1
А кой бе този
странник, водещ ни за ръце.
Негови ли бяха
светещите очи тук до нас?

В тунел, в непрогледна мъгла
и сняг и дъжд се сипят.
В пещера, във вековна гора
и тъмнината навред властва.

(Пратеник на светлината)
(Един пратеник на светлината)


Слепота, отчаян кратък вик
и отново е тъмно всичко тук.
Но защо ли се опитваме за миг
да победим целия този студ?

А кой бе този
странник, водещ ни за ръка
Негови ли бяха
светещите очи тук до нас?
И кой бе прав,
дали и двамата сме без душа?
Твои ли бяха
падащите тук сълзи?

Грях, откровения, хули и рими -
всичко събрано в незрящи очи.
И красиви мигове неповторими,
сякаш само създават искри.

А кой бе този
странник, водещ ни за ръка
Негови ли бяха
светещите очи тук до нас?
(Пратеник на светлината)
(Един пратеник на светлината)

И кой бе прав,
дали и двамата сме без душа?
Твои ли бяха
падащите тук сълзи?
(Пратеник на светлината)
(Един пратеник на светлината)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Андонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...