elenabili (Елена Биларева)
298 2386
6.05.2012 г., 20:42 ч.

Един се спаси... 

  Поезия » Философска
742 0 11

Съдбата разделя земята на щастия.

А ние все нещо ковем  с ум и сила,

все търсим да влезем в дълбоките пластове

на чужди души – като в своя квартира,

 

да трупаме страх, ядове и комплекси.

Съдбата, обаче, ни дърпа конците.

И ние си мислим, че ние я теглим,

а всъщност безмилостно ги заплитаме.

 

И бързо, и сигурно ставаме мнителни.

Животът се дърпа – магаре на мост.

Заключили в своите болки съдбите си,

въртим се във кръг и ядем се до кост.

 

И как да излезеш – опитваш – не става.

И все ти е рано, или пък е късно.

Аз чух, че един е успял да се справи –

простил е страха си и той го е пуснал.

© Елена Биларева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??